Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 614/18.10.2018г.

 

гр. Пазарджик, 18.10.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – І административен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври , две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИАНА ШОТЕВА

 

 

 

 

при секретар

Тодорка Стойнова

и с участието

на прокурора

 

изслуша докладваното

от съдия

МАРИАНА ШОТЕВА

по адм. дело № 610 по описа на съда за 2018 г.

 

Производството е по чл.118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кадекс /АПК/.    

Производството е по реда на  КСО и е образувано по жалба от Ц.Б.Ц. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Б., против Решение №1012-12-67-2 от 08.06.2018г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик , с което са потвърдени Разпореждане №121-00-4034-5/13.04.2018г. и Разпореждане №121-00-4034-6/16.04.2018г..

Жалбоподателят счита, че решението на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик с което са потвърдени двете разпореждания - Разпореждане №121-00-4034-5/13.04.2018г. и Разпореждане №121-00-4034-6/16.04.2018г. е незаконосъобразно, излага съображения , че не контролните органи на НОИ са компетентни да обявят един договор за „нищожен“ и на това основание да приемат , че този договор не е прекратен, тъй като той никога не е бил сключван, поради липса на предмет.В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв.М. и писмено становище поддържа жалбата си, сочи доказателства.

          Ответникът – Директорът на ТП на НОИ-гр.Пазарджик, чрез процесуалния си представител юриск.Кадийска , изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмено становище с подробни съображения.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

          Жалбата е подадена срещу административени актове, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, от активно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването и в рамките на законоустановения срок, поради което същата е допустима.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят  Ц. е подал заявление вх. №121-00-4034 от 29.11.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване, като към него е приложена заповед №2-1 от 24.11.2017 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с осигурителя „Ц."***, ЕИК 200299215. Съгласно горецитираната заповед трудовото правоотношение на лицето е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда - при намаляване на обема на работа.

Във връзка с преценка правото на парично обезщетение за безработица с писмо изх. №У-121-00-4034-1/06.12.2017 г. от жалбоподателя е изискано да представи трудов договор, сключен на 01.03.2015 г. с „Ц."***. При справка в информационната система на НОИ е установено, че за лицето са подавани данни за осигуряване за упражнявана трудова дейност по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО (вид осигурен „01"-работник и служител). По подаденото заявление с искане за отпускане на парично обезщетение за безработица и приложените документи, след извършени проверки в информационната система на НОИ на данните подадени съгласно изискванията на Наредба Н-8 от 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данните от работодателите, осигурителите за осигурените от тях лица, както и за самоосигуряващите се лица във връзка с чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване, на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е издадено разпореждане №121-00-4034-1 на 12.12.2017 г. .С разпореждането е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица на жалбоподателя поради наличие на доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или изменение на паричното обезщетение за безработица.

На 28.12.2017 г. жалбоподателя е представил трудов договор №001 от 01.03.2015 г. сключен с „Ц." ООД, с който на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда е назначен на длъжност „управител". По справка в Търговския регистър е установено, че жалбоподателя  Ц. е управител на „Ц." ООД от 14.08.2008 г. съгласно сключен Договор за управление и контрол и трудов договор №001 от 01.03.2015 г. за длъжността управител (шифър по НКПД 1120-7023, код по НКИД 2562) е сключен между Ц.Ц. в качеството му на ръководител на дружеството и Ц.Ц. в качеството на работник.Във връзка с тези констатации с писмо №1043-12-10 от 04.01.2018 г. до контролните органи на ТП на НОИ - Пазарджик е изискана проверка с цел установяване основанието за осигуряване и коректността на декларираните от осигурителя данни в Регистъра на осигурените лица за Ц.Б.Ц..При извършена проверка от контролен орган обективирана с констативен протокол №КП-5-12-00373173/06.02.2018 г. е установено, че „Ц."***, ЕИК 200299215 е създадено с дружествен договор от 30.07.2008 г., вписано на 14.08.2008 г. в Търговския регистър (TP). Между дружеството и Ц.Б.Ц. е сключен договор за управление, и в Търговския регистър лицето е вписано като собственик (съдружник) и управител на дружеството. За периода от м. 08.2008 г. до м. 02.2015 г. (вкл.) - Ц.Б.Ц. не се е осигурявал чрез „Ц."***, ЕИК 200299215. На 01.03.2015 г. е сключен трудов договор №1 на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ между „Ц." ООД и Ц.Б.Ц.. Видно от трудовия договор Ц.Б.Ц. в качеството му на управител (ръководител) на дружеството назначава себе си (като работник) на длъжност „управител" считано от 04.03.2015 г. Подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 04.03.2015 г. до 26.11.2017 г. са с код за вид осигурен „01" - за работници или служители, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при един работодател.

На 03.10.2017 г. с учредителен акт на еднолично дружество с ограничена отговорност на основание чл. 113, във връзка с чл. 116 и 147 от Търговския закон е съставен и приет нов учредителен акт на еднолично дружество с ограничена отговорност, с което „Ц." ООД се преобразува на „Ц."***, ЕИК 200299215. Като едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е вписан Ц.Б.Ц. (публикувано на 09.10.2017 г.). На 20.11.2017 г. дружествените дялове на „Ц." ЕООД са продадени от Ц.Б.Ц. на Алекс Цветанов Ц.. Съгласно вписаните на 24.11.2017 г. в TP промени, Ц.Ц. не е едноличен собственик и управител на дружеството. Като едноличен собственик и управител на „Ц." ЕООД е вписан Алекс Цветанов Ц., с когото е сключен договор за управление. Със заповед № 2-1 от 24.11.2017 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ трудовото правоотношение между Ц.Б.Ц. като управител и „Ц." ЕООД е прекратено, считано от 27.11.2017 г., т.е. прекратен е трудовият договор от 04.03.2015г.. По справка от търговския регистър всички документи, които подлежат на вписване до 23.11.2017 г. като годишни финансови отчети, протоколи, декларации, договори и др. са подписвани от Ц.Б.Ц. в качеството му на собственик и управител на дружеството.

Констатирано е, че Ц.Б.Ц. е упражнявал дейност в „Ц." ООД и в „Ц." ЕООД до 23.11.2017 г. като управител. По смисъла на КСО лицето е осигурено на основание, чл. 4, ал. 1, т. 7, поради което подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО следва да са с код за вид осигурен „10". Контролните органи са приели, че жалбоподателя като управител (съдружник) на ООД е сключил в качеството на работодател и работник трудов договор „със себе си" - трудовият договор е сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ за изпълняване на длъжността „управител". Контролните органи са приели, че правоотношението, което се създава между управителя и управляваното от него дружество, не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Отношенията между управителя и дружеството се уреждат с договор за възлагане на управлението. Съществена характеристика на този договор е равнопоставеността на субектите. Като представител на дружеството управителят има функциите на работодател, а не на работник. Представеният договор, макар и наречен трудов, не може да обоснове друг извод. С него само са конкретизирани някои от правата на управителя - размера на възнаграждението, начина на плащането му, размера на платения годишен отпуск, без това да превръща създаденото правоотношение в трудово.Визираните в Кодекса на труда ред и основания за прекратяване на трудовите договори са неприложими към реда за освобождаване на управителя. Извън обективните прекратителни основания, които действат по силата на самия факт, управителят на дружеството се освобождава от длъжност по негово искане или по решение на органа, който го е избрал.Приели са, че издадената заповед за освобождаването му от длъжност на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда е без предмет, тъй като с нея е прекратено несъществуващо трудово правоотношение.

В тази връзка на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване са издадени задължителни предписания на осигурителя „Ц."***, ЕИК 200299215 за заличаване на подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО за Ц.Б.Ц., с код за вид осигурен „01" и за подаване на нови данни с код за вид осигурен „10". Издадените задължителни предписания не са обжалвани от осигурителя, влезли са в законна сила и са изпълнени.

Във връзка с приключилата проверка с разпореждане №121-00-4034-2 от 15.03.2018 г. на основание чл. 55 от Административнопроцесуалния кодекс е възобновено производството по заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица, поради подадени данни в Регистъра на осигурените лица по издадени задължителни предписания №ЗД-1-12-00373399 от 07.02.2018 г. Поради неизпълнени задължителни предписания №ЗД-1-12-00373399 от 07.02.2018 г. в частта за м. ноември 2017 г. с разпореждане №121-00-4034-3 от 15.03.2018 г. е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица. С разпореждане №121-00-4034-4 от 04.04.2018 г. на основание чл. 55 от Административнопроцесуалния кодекс е възобновено производството по заявление вх. №121-00-4034-2 от 29.11.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица, поради подадени коригирани данни за м. ноември 2017 г.

По постъпило възражение №1054-12-29 от 05.04.2018 г. с искане за отмяна на разпореждане №121-00-4034-3/15.03.2018 г. и за възобновяване на производството по подаденото на 29.11.2017 г. заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица с писмо изх. №1054-12-29 от 13.04.2018 г. лицето е уведомено за издаденото разпореждане №121-00-4034-4 от 04.04.2018 г. С разпореждане №121-00-4034-5 от 13.04.2018 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 546, ал. 3 от КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица за период от 24.11.2017 г. до 23.03.2018 г. (четири месеца) в размер на 7.20 лв. дневно.

Административния орган е приел, че посилата на чл. 546, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване безработните лица, чието правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл.326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1-4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 136, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбрана и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 7 и 9 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца, като минималният и максималният размер на обезщетението за безработица се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване съгласно чл. 546, ал. 2 от КСО.

С разпоредбата на чл. 12 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г. е определен дневен минимален размер на обезщетението за безработица за 2018 г. - 9,00 лв.

С разпореждане №121-00-4034-6 от 16.04.2018 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 546, ал. 2 от КСО и чл. 12 от Закона за бюджета на ДОО за 2018 г. е изменено разпореждане №121-00-4034-5 от 13.04.2018 г. в частта относно размера на отпуснатото парично обезщетение за безработица в размер на 9.00 лв. дневно, считано от 01.01.2018 г..

С оглед на гореизложеното съдът приема от правна страна следното :

За да потвърди с оспореното решение двете разпореждания  Директорът на ТП на НОИ - Пазарджик, е приел, че жалбоподателя действащ като управител, не може да сключи трудов договор със себе си и да се назначи на определена длъжност – отново като управител. С подаването на некоректни данни, без да се спори за размера на дължимите осигурителни вноски, е било декларирано, че лицето упражнява трудова дейност като „управител". Контролните органи са приели това трудово правоотношение за "нищожно" и са указали на дружеството жалбоподател да подаде коректно данните, тъй като лицето действително е заемало длъжността „управител“ но по договор за управление и контрол. Приели са, че след като трудовият договор е нищожен, то е такова е прекратяването му, поради което следва да му се изплати обезщетение за безработица 4 месеца в минимален размер, като не са приели заповедта за прекратяване на трудво правоотношение като валидна.

Настоящата инстанция не споделя доводите на ответника изложени в оспореното решение за "нищожност на трудовия договор",най-малкото защото не е от компетенциите на органите по осигуряването да се произнася по спазването на трудовото законодателство. Компетенциите в тази насока са на Инспекцията по труда. Действително предмет на трудовия договор е предоставянето на работна сила от работника или служителя ,но е вярно и твърдението на ответника ,че по трудовия договор работникът или служителят е подчинен на работен режим, установен от работодателя и поема задължение да спазва трудова дисциплина и ред.Той има определено работно място, работно време, определен вид работа и се намира в положение на йерархическа зависимост от работодателя. От трудовия договор за работника или служителя възникват редица права като право на гарантирано трудово възнаграждение, на почивки, на отпуски, на обезщетения, на социално-битово обслужване, на социално осигуряване за всички осигурени социални рискове, на безопасни и здравословни условия на труд и т.н. В случаите като чл.147 ал.1 от ТЗ едноличният собственик на капитала на едно ЕООД например, ако е и управител на ЕООД, не може да се намира в такава служебна зависимост от самия себе си, която е характерна при съществуването на трудово правоотношение. Той се ползва с пълна свобода на оперативно управление на дружеството и разполага с широки възможности за вземане на решения по собствена преценка. Не е възможно едно и също лице да възлага и изпълнява работата, да извършва оценка на труда и изпълнението, да налага дисциплинарни наказания, да си разрешава ползване на отпуск, да прекратява трудовия договор или да води съдебен спор при незаконосъобразно уволнение. Ето защо управителят на ЕООД не може да се намира в трудово правоотношение сам със себе си. За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че законодателят, в Кодекса на труда, не борави с термина „нищожен трудов договор". Съгласно чл. 74, ал. 1 от КТ трудов договор, който противоречи на закона или на колективен трудов договор или ги заобикаля, е недействителен. Трудовият договор се обявява за недействителен от съда по реда на глава осемнадесета. Тоест, неправилно контролните органи са приели, че трудовият договор е „нищожен". Същият може да бъде обявен за недействителен от съответния компетентен съд, но това не може да се случи в настоящото производство, нито при даване на задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО.Съдът е длъжен да отбележи, че органите на НОИ могат да сезират Д“ИТ“ , като те от своя страна да предприемат необходимите действия за обявяване недействителността на съответния трудов договор. До изясняване на фактите – те. Дали е налице действителен или недействителен трудов договор и от там дали съответното правоотношение е прекратено валидно или не, може да се спре производството по отпускане на парично обезщетение.

С оглед на гореизложеното  Решение на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик  ,с което се потвърждават Разпореждане №121-00-4034-5/13.04.2018г. и Разпореждане №121-00-4034-6/16.04.2018г,настоящият състав намира  за незаконосъобразно.

Предвид изложените аргументи съдът намира жалбата Ц.Б.Ц. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Б., против Решение №1012-12-67-2 от 08.06.2018г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик , с което са потвърдени Разпореждане №121-00-4034-5/13.04.2018г. и Разпореждане №121-00-4034-6/16.04.2018г., макар и с други мотиви,за основателна ,като на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за водене на делото в размер на 410 лв ,от които 10лв-държавна такса и 400лв адвокатски хонорар по пълномощно сер.Б, № 12345678/004051/.

 

Водим от горното съдът

 

Р        Е      Ш      И:

 

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на Ц.Б.Ц. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Б., Решение №1012-12-67-2 от 08.06.2018г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик , с което са потвърдени Разпореждане №121-00-4034-5/13.04.2018г. и Разпореждане №121-00-4034-6/16.04.2018г..

ОСЪЖДА ТП на НОИ гр.Пазарджик да заплати на Ц.Б.Ц. с ЕГН **********., сумата 410 лв - представляваща разноски по делото .

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му на страните .

 

СЪДИЯ:/п/