О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 815/26.6.2018г.

 

гр. Пазарджик,

 

Административен съд Пазарджик, VІ състав, в закрито заседание на дванадесет и шести юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав           

                                                        СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА

като разгледа докладваното от съдията Христина Юрукова административно дело № 503, по описа на съда за 2018 г., намери за установено следното:

Делото е образувано по повод искова молба на Х.А.С., ЕГН **********, изтърпяващ наказание в Затвора в гр. Пазарджик, с която предявява иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за заплащане на обезщетение от 50 000 лева за неимуществени вреди, търпени в период от 01.08.2018г. до 31.05.2018г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до крайното изплащане. С разпореждане № 1018/30.05.2018г. по делото съдът е указал на ищеца за нередовностите по исковата му молба и е дал  срок за изправянето им. На ищеца, чрез процесуалния му представител, е указано да отстрани нередовностите на исковата молба, като с допълнителна молба, депозирана по делото представи доказателства за заплатена държавна такса в размер на 10 лева; да представи пълно и подробно изложение на обстоятелствата, на които основава своя иск; Да посочи кой конкретен акт, действие или бездействие /конкретно и подробно изложение и твърдение/, както и от страна на кой орган или длъжностно лице са причинени претендираните неимуществени вреди; Да посочи конкретния период - с начален и краен момент, за който се претендират неимуществените вреди. За всеки твърдян акт, действие или бездействие да посочи датата и периода на извършване, всеки престой в килия следва да се очертае като период време от С.я ищец,  той да направи конкретизация за период, конкретизация на обстоятелства за всеки период; в какво конкретно се изразяват неимуществените вреди, тяхното проявление и форма, като същото следва точно да се конкретизира; Да посочи пряката и непосредствена връзка между твърденията за незаконосъобразно действие или бездействие и твърдените неимуществени вреди.

Изрично е указано на ищеца, че при неизпълнение на указания в посочения срок, исковата молба заедно с приложенията ще бъде върната и производството по делото прекратено.

В срока, определен от закона и от съда, адвокатът на ищеца е входирал молба, имаща характер на допълнение на исковата молба, с която е повторил изложените твърдения в първоначалната искова молба в бланкетен вид и е поискал отвод на съдията докладчик.

Съдът констатира, че в указания срок са изпълнени само указанията му за представяне на държавна такса за съдебното производството.

Исковата молба и нейните допълнения не отговарят като минимум изискуемо съдържание по ГПК. Констатираните нередовности не са изправени. Не са посочени кой конкретен акт, действие или бездействие, както и от страна на кой орган или длъжностно лице са причинени вредите. За всеки твърдян акт, действие или бездействие не е посочено датата и периода на извършване. Всеки престой в килия не е очертан като период време и конкретизация от ищеца,  съответно с конкретизация на обстоятелства за всеки очертан период. Посочените от ищеца действия и бездействия са общи и неконкретизирани. Не е изправена и нередовността за посочване в какво конкретно се изразяват неимуществените вреди, тяхното проявление и форма, като същите не са конкретизирани; Не е очертана пряката и непосредствена връзка между твърденията за незаконосъобразно действие или бездействие и твърдените неимуществени вреди. Посочено е само, че „вредите се предполагат“. Не са изложени конкретни твърденията за естество на неимуществени вреди, вид и интензитет на увреждането. Не се посочва в какво конкретно се изразяват твърдените неимуществени вреди, тяхното проявление и форма.

Съдът счита, че за да се разгледа в производството по чл. 203 от АПК, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС и чл. 1 от ЗОДОВ, исковата молба следва да има минимум необходимото съдържание, от което да се установи от кой конкретен незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие са настъпили вредите. Следва да бъде заявено в какво се изразяват те, както и връзката между всяко действие/бездействие и твърдяната вреда.

Съдържанието и пределите на търсената съдебна защита се определят от ищеца, който индивидуализира спорното материално право. Исковото производство, е пряко обусловено от волята на ищцовата страна, която определя рамките на съдебното производство и пределите на спорното право и търсената съдебна защита. Ищецът следва да изложи точно конкретните обстоятелствата довели до гражданския спор и въз основа на тях да отправи искането си към съда. Исковата молба следва да отговаря на определени изисквания – императивно очертани в разпоредбата на чл. 127 от ГПК, тъй като само редовна от външна страна искова молба може валидно да сезира съда.

От съдържанието на исковата молба и нейното допълнение не може да се определи исковата претенция по основание, да се квалифицира спорното право, да се определят нарушените права. Исковата молба следва да съдържа конкретни твърдения за причинените вреди, изложение в какво се изразяват те, от кой конкретно незаконосъобразен (нищожен) административен акт, съответно действие или бездействие произтичат. Всяко действие и бездействие, следва да е конкретизирано, с посочена датата и период на извършване, както и място на извършване. Посочването и конкретизацията в исковата молба индивидуализира предмета на делото. По този начин ищецът задава и определя спорното материално субективно право като основание и петитум, което пък определя рамката на съдържанието на решаващата дейност на съда, това, по което съдът ще дължи произнасяне.

Измененията в ЗИНЗС, и по конкретно чл.284, ал. 5, който гласи, че вредите се предполагат до доказване на противното, не освобождават ищеца от задължението да опише същите, с което да изпълни изискванията за редовност на исковата молба. Вредите ще следва да се установят от съда, доколкото същите са в кумулативна обвързаност с административния акт, съответно действие или бездействие и причинната връзка помежду им.

Още повече, че е в исковото производство са приложими принципите на състезателно начало и равенство на страните. Ищецът следва да посочи фактите, на които основава исканията си, като ответникът да е наясно с фактите, срещу които ще следва да се защитава. Въведената презумпция по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, задължава ищецът ясно да се очертае претенцията, и с оглед равнопоставеността на страните в производството ответникът да има възможност да „докаже противното“. В съответствие със закона в обстоятелствената част на исковата молба страната следва да индивидуализира спорния предмет, посочвайки основания и петитум на иска. Ищецът следва да изложи точно и конкретно фактите, от които произтича претендираното материално право и от които черпи правото си на обезщетение.

ЗИНЗС изрично регламентира, че искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс „Производства по обезщетение“. Искът следва да отговаря на изискванията на ГПК, но същото така производството е подчинено на регламентацията на АПК за допустимост на иска – чл. 204 от АПК и изискванията за ясно очертаване на всички действия, бездействия и актове, от които се сочи произхода на вредите, като задължително следва да има направено искане към съда в тази насока.

В случая за съда е обективно невъзможно да квалифицира направеното искане и да отговори дали е допустимо неговото разглеждане, поради което производството по делото следва да бъде прекратено, на основание чл. 129, ал. 3, във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 2 – т.5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, по съображения, че не са изпълнени указанията на съда за отстраняване на нередовностите на исковата молба.

Воден от горното и на основание чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 127, т. 2, 3, 4 и 5 и чл. 130 от ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ВРЪЩА исковата молба на Х.А.Сами, ЕГН **********, изтърпяващ наказание в Затвора в гр. Пазарджик, с която предявява иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за заплащане на обезщетение от 50 000 лева за неимуществени вреди, търпени в период от 01.08.2018г. до 31.05.2018г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до крайното изплащане.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 503/2018 по описа на Административен съд Пазарджик.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7- дневен срок от получаване на съобщението.

 

                                                    СЪДИЯ :/п/