Р е ш е н и е

№ 386 / 18.6.2018г.

гр. Пазарджик

в името на народа

 

Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                             Председател: Георги Видев

 

при секретаря А. М., като разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 248, по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи.

Делото е образувано по жалба на И.Д.Д. против Заповед за полицейско задържане с рег. № 102/02.03.2018 г., издадена от младши контрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пазарджик.

С оспорената заповед е разпоредено задържането за срок от 24 часа на жалбоподателя в помещение за временно задържане на РУ Пазарджик.

В жалбата се развиват подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Иска се от съда да отмени оспорената заповед. Претендират се разноските по производството. Жалбата се поддържа и от процесуалния представител на жалбоподателя в проведените съдебни заседания.

Ответникът – младши контрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пазарджик – заявява в съдебно заседание чрез процесуалния си представител становище за неоснователност на жалбата. Счита, че издадената заповед е законосъобразна. Иска се от съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли оспорването.

Съдът, след като се запозна с жалбата, със становищата на страните, с преписката и обжалвания административен акт, намира следното:

Видно от приложената административна преписка оспорваната заповед за задържане е издадена на 02.03.2018 г. Заповедта е съобщена на жалбоподателя на същата дата, на която е подадена и жалбата.

В заповедта е посочена като правно основание разпоредбата на чл. 72, ал.1, т. 1 от ЗМВР, а като фактическо основание за издаването й следното:

На 02.03.2018 г. в 9:30 часа на бул. „К.М. Луиза“ в гр. Пазарджик управлява л.а. Мерцедес …рег. № … след употреба на наркотични вещества, а именно кокаин, като с това е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Съдът указа на ответника, че носи доказателствената тежест да установи наличието на фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания за издаването на обжалваната заповед. Независимо от това ответникът не представи доказателства за обстоятелствата дали срещу жалбоподателя е образувано досъдебно производство, както и какъв е резултатът от изследването на дадената от него кръвна проба.

По делото е представена и приета преписката по издаване на оспорената заповед, която съдържа заверени копия от протокол за обиск на лице и декларация.

От правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, поради което същата е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Това е така, поради следните съображения:

Член 72 от ЗМВР урежда условията и реда за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) – задържане за срок от 24 часа на лицата, посочени в хипотезите на ал. 1, т. 1-8. Ограничаването на правото на придвижване на лицето следва да става само за целите на чл. 22 от ЗАНН – за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Член 72, ал. 1, т.1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лице, за което се предполага, че е извършило престъпление. В обжалваната заповед е посочено правното основание за издаването й – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е пресъздадено съдържанието на законовата норма и е посочено, че са налице данни лицето да е извършило престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК – управление на МПС след употреба на наркотични вещества.

По своята правна същност заповедта за задържане на лице, издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, представлява ПАМ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. За прилагането на тази ПАМ е необходимо осъществяването на фактическия състав на нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, който включва наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице. Следователно, за да бъде законосъобразна наложената ПАМ, се изисква да има данни, от които да може да се направи обосновано предположение, че съществува вероятност или е възможно лицето да е извършило, или да е съпричастно към извършване на конкретно престъпление. Задържането за срок от 24 часа по смисъла на чл. 72 от ЗМВР е ПАМ, която, в зависимост от ситуацията, би могла да има превантивен или преустановителен характер и се предприема с цел да се предотвратят вредните последици от извършеното престъпление или за да се осуети прикриването на престъплението, както и с цел започването на разследване срещу вероятния извършител на престъплението. Целта на закона с налагането на тази ПАМ е да се ограничи вредното влияние на евентуално извършеното престъпление върху обществото, да се осуети прикриването на извършеното престъпление, както и да се създадат условия за безпрепятствено провеждане на полицейската проверка. Действително нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР оправомощава полицейските органи да задържат лице, за което съществуват данни за съпричастност към извършеното престъпление, без да е необходимо да са събрани безспорни доказателства, установяващи че лицето, спрямо което се прилага ПАМ е извършило престъпление. Не е необходимо тези данни да са пълни, нито пък категорично да уличават лицето в извършването на престъпно деяние.

В мотивите на обжалваната заповед не е посочено, освен евентуално извършеното престъпление, какво налага задържането на лицето. Не е посочено дали с налагането на обжалваната ПАМ се цели осуетяване прикриването на извършено престъпление, както и дали е необходимо да се създадат условия за безпрепятствено провеждане на полицейска проверка или с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъплението, с оглед обстоятелството, че директно срещу жалбоподателя не са налице данни да е образувано наказателно производство и да е започнало разследване срещу него. Не е посочено какво е било състоянието на лицето и дали то е създавало някакви пречки пред изпълнението на поставените от закона цели. Поради това съдът намира, че обжалваната заповед не е мотивирана в необходимата степен, което представлява достатъчно основание за отмяната й.

Съгласно чл. 142, ал. 2 от АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценяват към момента на приключване на устните състезания. Устните състезания по делото са приключили на 16.05.2018 г. До този момент ответникът следваше да представи доказателства относно резултатът от проведеното изследване на взетата кръвна проба или поне да установи, че все още липсва такъв резултат. Неизпълнявайки това си задължение, ответникът възпрепятства в случай на установяване на отрицателен резултат, наличието на евентуално възникнал нов факт от значение за делото. Настъпването на този нов факт би било от съществено значение за решаване на делото, тъй като ако същият беше известен на административния орган, то правният резултат от неговия административен акт би бил друг.

Не на последно място следва да се има предвид и обстоятелството, че при задържането жалбоподателят е бил със значително повишено артериално налягане. Изводът на вещото лице е, че това налягане само по себе си не е представлявало пречка пред задържането, за което е определящо общото му здравословно състояние. Независимо от това и от приложеното му адекватно лечение с Флурантрил, не е извършено ново измерване на артериалното налягане на жалбоподателя, с оглед установяване на нормализиране или поне на тенденция към нормализиране.

Предвид всичко гореизложено, съдът намира обжалваната заповед за незаконосъобразна: Същата е постановена без посочване на необходимите мотиви. Постановена е и в нарушение на относимите материалноправни разпоредби, тъй като ответникът не установи какъв е резултата от изследването на дадената кръвна проба. Заповедта е издадена и в противоречие с принципа на съразмерност, тъй като постановеното задържане е поставило в опасност здравето на жалбоподателя. Следователно следва да бъде направен извода, че с обжалваната заповед е нарушен чл. 5 от ЕКПЧ, тъй като жалбоподателят е бил незаконно лишен от правото си на свободно придвижване за срок от 24 часа.

Предвид това обжалвания административен акт следва да бъде отменен.

С оглед изхода на делото съдът намира, че Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пазарджик следва да бъде осъден да заплати поисканите от жалбоподателя и направени от него разноски по производството в размер на 550 лева, от които 220 лева, платени за възнаграждение на вещото лице и 300 лева, платен адвокатски хонорар.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, V състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за полицейско задържане с рег. № 102/02.03.2018 г., издадена от младши контрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пазарджик.

ОСЪЖДА Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пазарджик да заплати на И.Д.Д., разноски по делото в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                      

                                                                                                                      Съдия: /П/