РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

             356 / 11.6.2018г.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Х състав в открито заседание на шестнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ :           ГЕОРГИ ВИДЕВ 

                                  ХРИСТИНА ЮРУКОВА

 

при секретаря ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА и участието на прокурора СТАНКА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от Председателя к.н.а. дело № 180 по описа на съда за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба, заявена от В.А.А. ЕГН **********,***, с посочен съдебен адрес ***3, адв. У., срещу Решение №640 от 21.12.2017г., постановено по а.н.дело №1252 по описа на Районен съд Пазарджик за 2017 г., с което е потвърдено Наказателно постановление №16-1006-003227 от 19.01.2017 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при Областна Дирекция на МВР гр.Пазарджик, с което на В.А.А. за нарушение по чл.25, ал.1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл.179, ал.2 във връзка с чл. 179, ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева ; за нарушение по чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение са отнети 12 контролни точки.

Поддържаните касационни основания се субсумират в извода, че атакуваният съдебен акт е необоснован и незаконосъобразен, т.е. касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.1  от НПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Жалбоподателя счита, че районния съд не е обсъдил всички направени от него възражения.

Като недопустимо се квалифицира, предположението на съда, че в конкретната ситуация А. е бил под въздействие на алкохол, обстоятелство което е само заявено от полицейските служители.

Възразява се, че от страна на административно наказващия орган не са предприети никакви действия за  да се установи, дали А. се е явил за изследване в медицинско заведение. Това се поддържа и в хода на настоящото производство, като се твърди, че едва в съдебната фаза на производството се е установило, че жалбоподателя не се е явил за медицинско изследване в съответно здравно заведение.

Иска се отмяна на постановеното съдебно решение, като съответно бъде отменено потвърденото с него наказателно постановление

3. Началник Сектор „Пътна полиция“ при Областна Дирекция на МВР гр.Пазарджик не взема конкретно становище по жалбата

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна и оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

 

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите :

6. Пазарджишкият районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от касатора срещу НП №16-1006-003227 от 19.01.2017 г. на Началник Сектор „ПП“ при ОДМВР гр.Пазарджик

Същото е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия Г № 947366 от 23.12.2016г., съставен от Стелиан Атанасов Вергиев, на длъжност младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Пазарджик.

Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

На 23.12.2017г. около 14:30 часа в гр. Пазарджик, на кръстовището между бул. „Стефан Стамболов“ и ул. „Димчо Дебелянов“В.А.А., като управлява лек автомобил „БМВ“ с рег № РВ 1991 РА, собственост на „Уникредит Лизинг“, като извършва следното :

- Движейки се по бул. „Стефан Стамболов“, при потегляне не спазва страничното разстояние с Уч-2 с рег. № РА9664АМ „Опел Астра“ с водач Ангел Чергаров и го блъска при потегляне. Настъпва пътнотранспортно произшествие с материални щети по двата автомобила.

Това деяние е квалифицирано като нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП ;

- Водачът А. напуска мястото на пътно транспортното произшествие и след подаден сигнал с ръка от униформен служител и светлинен звуков сигнал, не спира  на място.

Това деяние е квалифицирано като нарушение по  чл. 103 от ЗДвП ;

- Водачът отказва да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер № 0195“ в 14/45часа. Същият е видимо пиян и лъха на алкохол. Издаден е талон за медицински преглед № 0044652, който е подписан и получен от водача.

Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Акта е връчен е подписан от неговия адресат без каквито и да е отбелязани резерви.

Описаните в същия факти, обстоятелства и правна квалификация на деянието са изцяло възприети от наказващия административен орган, който на основание чл. 179, ал.2, във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5 ; чл. 175, ал. 1, т. 4 и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложил процесните административни наказания.

7. В хода на първоинстанционното съдебното производство е разпитан служителят съставил акта за установяване на административно нарушение, като в показанията си същият е възпроизвел обстоятелствата при които е установено нарушението. Безпротиворечиви в тази насока са и показанията на другия разпитан по делото свидетел Ангел Тодоров Чергаров.

Разпита е бил и посочен от жалбоподателя свидетел – Стоян Иванов Иванов, показанията на когото са относими за периода следващ описаните в АУАН деяния. Свидетеля е заявил, че при пристигането му на място, жалбоподателят му съобщил, че „… е ударил патрулката ...“. Съответно твърди, че съпругата на А. му съобщила, че същият има болки в гърдите и не може да слезе от автомобила, поради което щяла да го закара в болница в Пловдив.

Представени в първоинстанционното производство са :

- резултати 28.08.2017г. от Компютърна томография на корема – нативно скениране, заключението по което е „…Не се установяват КТ доловими болестни промени на коремните органи…“;

- консултация с хирург – д-р Начев от 23.12.2016г. Оплакванията са били за болки в лявата гръдна половина и затруднено дишане при физическо усилия.

8. За да отмени Наказателното постановление в процесната негова част, районния съд е приел, че данните от събраните по делото доказателства, налагат несъмнен извод за това, че  А. е осъществил фактически деянията за които нему са наложени процесните административни наказания.

 Относно последното от трите процесни нарушения, съдът е посочил, че нормите на чл.174, ал.4 от ЗДвП и чл.2, ал.2 от Наредба №30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС /отм./ изискват след отказа на водача да бъде изпробван с техническо средство да му бъде дадено предписание за лабораторно изследване, като от волята на водача зависи дали ще получи талона, както и дали ще се подложи на такова изследване, като от поведението му ще се изведат основанията за носене на административно наказателната отговорност. Според съда, ако се приеме тълкуване в насока, че предписаното медицинско изследване, следващо отказа за проверка с техническо средство, няма отношение към понасянето на административно наказателна отговорност за самия отказ за проверка с техническо средство би се стигнало до нелогичната ситуация при отказ за проверка за алкохол с техническо средство и издадено и изпълнено от водача медицинско предписание, при което пробата за алкохол е положителна, на водача да бъдат съставени два акта и да бъде санкциониран два пъти - един път за първоначалния отказ от проверка за алкохол с техническо средство и втори път за управление на МПС след употреба на алкохол, установена с последвалото медицинското изследване. В този контекст е пояснено, че за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП водачът ще носи административно наказателна отговорност не само когато е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за алкохол, но едновременно с това бъдат изпълнени изискванията на Наредбата - дадено му е предписание за лабораторно изследване и въпреки това проверката за алкохол не е осъществена по причина, която може да му бъде вменена във вина.

Не са възприети като истинни, обясненията на жалбоподателя, че физическото му състояние не е позволявало да даде проба за алкохол, както с техническо средство, така и с даване на кръвна проба, тъй като  е паднал и се е наранил, в следствие на което трудно е дишал.

 

ІV. За правото :

9. По отношение на възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.

Въз основа на приетите за установени факти и обстоятелствата при които са проявени, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Както фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния съд, се принципно се споделят от настоящата инстанция.

Това прави излишно тяхното повтаряне.

10. По отношение на поддържаните касационни доводи, трябва да се отбележи следното :

Според действалата към момента на съставяне на АУАН и издаване на процесното наказателно постановление разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (Редакция към ДВ, бр. 60 от 07.08.2012 г.), водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв.

Очевидно, съставомерното деяние в случая се състои не в нещо друго, а в отказа на водача да изпълни разпореждане на контролния орган да бъде извършена проверка с техническо средство или в неизпълнение на предписанието на контролния орган за медицинско изследване.  Казано с други думи, не невъзможността да се установи употребата на алкохол или други упойващи вещества от водача, като последица от едновременния му отказ да се извърши, както проверка с техническо средство, така и медицинско изследване е основание за прилагане на административно наказателна отговорност, а конкретния отказ да се изпълни задължително разпореждане на контролния орган или дадено от него задължително предписание.  

11. Нарежданията на определените от Министъра на вътрешните работи органи по контрол относно изпълнението на ЗДвП, дадени в изпълнение на правомощията им установени в чл. 165 от ЗДвП са задължителни за техните адресати. В този смисъл, според разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Това е общата разпоредба, която възвежда в състав на административно нарушение всеки отказ да бъде изпълнено нареждане на орган за контрол на движението.

В този контекст, правилото на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е специална разпоредба относно отказ от изпълнение на нареждане на орган по контрол на движението, при която изпълнителното деяние има за предмет конкретно - отказ да се извърши проверка за употреба на алкохол или друго упойващо вещество с техническо средство или отказ да се изпълни предписание за медицинско изследване. Ето защо, който е от двата отказа – било да се извърши проверка с техническо средство, било да се изпълни предписание за медицинско изследване ще е съставомерен по смисъла на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

В случая за пълнота, трябва да се добави, че действително нито в хода на административната процедура, нито пък в хода на въззивното и касационното съдебни производства се ангажираха доказателства от които да следва еднозначен и безпротиворечив извод, че А. е бил в такъв физически статус, който не му е позволявал да бъде проверен техническо средство или медицински анализ за употреба на алкохол. Такава констатация от само от съдържанието на двата писмени документа цитирани в т. 7 от настоящото решение не следва.

12. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

 

Ето защо, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №640 от 21.12.2017г., постановено по а.н.дело №1252 по описа на Районен съд Пазарджик за 2017 г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :       /П/                            

 

 

ЧЛЕНОВЕ :              1./П/

 

                                   2. /П/