РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

               377 / 15.6.2018г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК,  II състав в открито съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и осемнадесетата година в състав:

 

СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ

                                                                                                  

при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа докладваното от съдията докладчик Петров адм. дело  №140 по описа на съда за 2018год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

I. За характера на производството, исковите претенции и становищата на страните :

 

1. Производството е по реда на чл. 226 от АПК.

2. С Решение № 1445 от 31.01.2018 г., постановено по адм. дело № 4543 по описа за 2017 г., Върховния административен съд е отменил изцяло Решение № 117 от 13.03.2017 г., постановено по адм. дело № 100 по описа на Административен съд Пазарджик за 2017 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Констатациите и указанията на касационната инстанция се свеждат до това, че при първоначалното разглеждане на делото,  съдът е допуснал съдопроизводствено нарушение като не е дал правна квалификация на предявения иск, което по аргумент от чл.146, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл.144 АПК е следвало да стори още в началото на производството.

Като нарушение на съдопроизводствените правила е посочено и обстоятелството, че решаващият съд е констатирал, че от значение за спора по делото е въпросът, дали на ищеца следва да му се възстанови поисканата сума от НАП.

Крайния извод на касационната инстанция е че при първоначалното разглеждане на делото, Съдът не е изложил съображения по основния за спора въпрос – незаконосъобразното процедиране на органа по приходите при издаването на отменения АПВ е ли е вредоносно за ищеца, причинило ли му е вреда с интензитета на твърдяната от него.

3. Съдебното производство е сложено с ход по Искова молба на В.С.Т., ЕГН **********,***, да бъде осъдена Национална агенция за приходите, гр. София бул. "Княз Ал. Дондуков" № 52, да му заплати сумата от 900,00лв., представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 10.10.2014г. и понастоящем, изразяващи се в негативни психически изживявания, психически разстройства,  несигурност, безпокойство, напрежение, причинени от издаването на Акт за прихващане или възстановяване № П-16001314025468-004-01 от 10.10.2014 г. на орган по приходите при Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите, отменен с Решение № 1210 от 31.01.2017 г., постановено по адм. д. № 13142 по описа на Върховния административен съд за 2015г., както и да му бъде присъдено обезщетение за забавено плащане на сумата от 900,00лв.,  считано от 31.01.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.

Правното основание и редът за разглеждане на така заявените искови претенции е по правилата на Глава Единадесета от Административно процесуалния кодекс., във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, във връзка с чл. 19 от Закона за Националната агенция за приходите.

4. В представен по делото писмен отговор, ответната Национална агенция за приходите, чрез процесуалния представител юрк. Т. е на становище, че исковата претенция е неоснователна и недоказана. Сочи се, че незаконосъобразността на конкретен административен акт, само по себе си не е основание за реализиране на отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ.

В контекста на текущия казус се заявява, че с оглед резултата постановен от съда по адм. дело № 124 по описа на Административен съд Пловдив, считано от 14.10.2015г., твърдените негативни психически състояния би следвало да са предизвикани от постановеното от съда решение с което оспорването на Т. срещу процесния Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ е било отхвърлено.

Ответника сочи и други съдебни производства, образувани по искове на Т. срещу администрацията за присъждане на обезщетения, като счита, че те са относими с оглед преценката за емоционалното състояние на ищеца.

Искането е претенциите на ищеца да бъдат отхвърлени изцяло, а като алтернативно се заявява становището, че ако исковата претенция бъде намерена за основателна, то заявеният от ищеца размер е прекомерен.

Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.

5.  Участвалия по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик е на становище, че в случая не е доказано, твърдените неимуществени вреди, да са пряка и непосредствена последица от постановяването на незаконосъобразния административен акт.

 

II. За фактите :

6. С Искане по чл. 129 от ДОПК, вх. № 25799 от 18.09.2014г.  (л. 40, по делото), адресирано до ТД на НАП, Пловдив, Т. е поискал да му бъде възстановена сумата от 97,35лв., представляваща надвнесен данък върху дохода на физическото лице за отчетната 2012г., заедно със законната лихва върху нея.

В отговор на това искане е издаден Акт за прихващане или възстановяване № П-16001314025468-004-01 от 10.10.2014г., на ТД на НАП, Пловдив(л. 22, по дело №124/2015г. на Адм. съд Пловдив) в обстоятелствената част на който е посочено, че единствените действия, които са предприети от администрацията е да се запознае с преписката по издаване на Ревизионен акт № 131304989 от 2013г.  и с данни от регистъра на Административен съд Пловдив за свършени дело по повод адм. дело № 1018 по описа на същия съд за 2014г.

Това е било достатъчно, за да се формира извод, че приетото по въпросното дело заключение по съдебна експертиза не е основание за възстановяване на надвнесени суми и съответно да се откаже изцяло заявеното от Т. искане.

Каквито и да е други действия, проверки, събиране и преценка на доказателства не са били предприети от администрацията.

Този акт е бил потвърден с Решение № 1271 от 03.12.2014г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“, Пловдив, към Централно управление на НАП

7.  Този резултат е бил обжалван от Т., по повод на което е било сложено в ход, производство по адм. дело № 124 по описа на Административен съд Пловдив за 2015г. С Решение № 1885 от 14.10.2015г., постановено по същото дело, жалбата е била изцяло отхвърлена.

В хода на последвалото касационно съдебно производство, с Решение № 1210 от 31.01.2017г., постановено по адм. дело №13142 по описа за 2015г., ВАС е отменил първоинстанционното съдебно решение, отменил е АПВ № П-16001314025468-004-01 от 10.102014г., на ТД на НАП, Пловдив и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по искането на Т., при спазване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

В мотивите си, висшия по степен административен съд е посочил следното „...Органите по приходите, на практика, не са разгледали по същество направеното искане за възстановяване като проверят действителния размер на облагаемия доход на задълженото лице и се произнесат дали претендираната част от внесения от него данък за 2012г. върху дохода е внесен недължимо...“. Казано с други думи, констатирано от касационната инстанция е противоправно неизпълнение на произтичащи от ДОПК задължения от страна на приходна администрация.

8. Последвало е издаването на Акт за прихващане или възстановяване № П – 16001317032319-004-001 от 10.03.2017г., на ТД на НАП, Пловдив(л. 7, по дело №4543/2017г. на ВАС) с който е постановено, че не са установени, надвнесени от В.Т. суми за отчетната 2012г., които да подлежат на възстановяване.

Този резултат отново е бил обжалван по административен ред и съответно потвърден с Решение № 284 от 18.05.2017г. на Директора на Дирекция „ОДОП“, Пловдив.

При това положение е предприето оспорване по съдебен ред, като с влязло в сила на 08.12.2017г., Решение № 1901 от 07.11.2017г., постановено по адм. дело 1538 по описа за 2017г. (л. 61, по настоящото дело), АПВ № П – 16001317032319-004-001 от 10.03.2017г., на ТД на НАП, Пловдив е отменен, а преписката е изпратена на административния орган, за произнасяне по искане вх. № 25799 от 18.09.2014г., съобразно изложените в решението съображения.

9.  В тази хронологична последователност е издаден, поредния  Акт за прихващане или възстановяване № П-16001317220677-004-001 от 19.12.2017г. на ТД на НАП, Пловдив(л. 32, по настоящото дело), с който е постановено възстановяване на сумата от 96.07лв. недължимо платен пряк данък за отчетната 2012г. и лихви за просрочие в общ размер на 30.93лв.

10. В съдебно заседание на 18.05.2018г., бяха разпитани свидетелите :

- Трифон Василев Пецанов, който твърди да са съседи с ищеца, като се познават се от около 10-15 години. В последните години е ползвал Т. като адвокат по трудово-правни дела.

В рамките на така сложилото се помежду им познанство, Пецанов заявява, че „....Той преди повече се шегуваше, края на 2014 г. началото на 2015 г. и с баща ми си говорим за него, че е изнервен, напрегнат, не изслушва като преди. Нещо като започнем да говорим и той не е съгласен, повишава тон. С работодателя ми имах наказателно дело срещу мен да не си търся парите, тогава бях доста притеснен, с него ходехме по дела в Пловдив и вместо да ме успокоява, той ми разказва за неговите разправии с данъчното. Ядосваше се за тези 100 лева, където похарчил 5-6 пъти повече по дела и не му връщат тези пари. В Пловдив все ходихме в административния съд и той се палеше. По-скоро беше въпрос на принципа, няколко години го разтакават и той го изживява това нещо, демек не може да се приложи закона..... Като отида в кантората му, той започна да не стои в кантората, ходеше по дела в Пловдив, той ми вика неразположен съм сега не мога да ти обърна внимание, на другия ден отивам, но него го няма. После по телефона като му звънна някой път не ми вдига, после вика, аз съм в Пловдив по дела и ме занимава с неговите дела и така си загуби клиенти. Баща ми казва и той, че Т. се е променил, изнервен, напрегнат. Много се възмущаваше от данъчните, загуби вяра в институциите, демек че от нашата държава нищо не става. Това продължи до 2017 г. ...... Той ми е споменавал и за други проблеми с кантората, но там вече е спечелил делата, но най-голямото възмущение беше, той имаше и по-големи суми, но за най-малката сума той даде най-много пари и най-голямо разтакаване имаше. Това му беше най-голямото възмущение, затова че за 100 лева толкова разправии. Просто администрацията не е на негова страна....“.

- Стефка Николова Есигман, заявява, че с Т. се познават от 1994г. защото, като директор на професионална гимназия по текстил в изпълнение на служебните си задължения се е налагало го ползва, като адвокат. Твърди, че в този период е опознала неговия характер, отношението му. В този контекст, свидетелката заявява : „..... В по-късен етап вече разбрах, че г-н Т. има проблеми с данъчните след 2006-2007 година, тогава започнаха и дела които един колега заведе, бяха много на брой, та контактите ни бяха в този момент по-чести, от което почувствах, че има отражение и на неговото нервно състояние. Беше по-раздразнителен при отговаряне на мои въпроси. Влияеше му на настроението .... В един момент съм попитала и съм разбрала какви са причините. Споделил ми е причината за която се е влошавало неговото отношение в обикновени разговори и аз също съм споделяла, че съм имала подобни отношения, но след ревизия всичко беше оправено, чрез прихващане на сумата. Той е споделял с мен, че става дума за ДОД и при подаване на данъчната декларация аз също имам такъв случай и очаквам да ми се върне надплатения данък. Споделял е с мен, че след 2008 г. има такъв проблем, който се е решавал и съм учудена, че за този проблем няма подобно решение след направените ревизии. Спас Попов беше учител в нашето училище. Точно той беше завел тези дела, които се проточиха  4 години и много чести ревизии се налагаха. Общата сума не мога да цитирам в момента, но той ми е казвал, че за една от годините има около 100 лева да му се връщат. За определена година назад би трябвало да се дължи и със съответната лихва. Човек когато има финансов проблем е нормално да му се влоши настроението, да се отрази на разговора му с негови познати. Случвало се е да прекъсва разговор, нямаше търпение да бъде изслушван..... Имаше и друг проблем, той не е тайна този проблем, беше свързан с офиса който той ползва в Абаджиевата къща, но това е обществен проблем. Споделих, че дълго време съм контактувала с него, бил е уравновесен, спокоен, след което забелязвам тази промяна в неговото отношение, разговори. Аз така чувствам нещата, че когато имам лични проблеми те ми се отразяват на настроението. Господин Т. го познавам като уравновесен човек, но след като има проблеми, които дълго време не са се решавали те заемат мисълта на човека, отразяват се на настроението му. Не знам здравословно да е настъпила някаква промяна. Питала съм защо е така променен. Когато имате проблем за финанси и се протака в годините всеки човек ще му се отрази.....“.

11. Останалите приобщени по делото писмени документи са съставени или в хода или във връзка с описаните административни производства, поради което е излишно да бъдат описвани подробно. Те съдържат данни, които са впълнота съответни на основните етапи и актовете постановени по повод искането на Т. за възстановяване на надвнесени парични суми, които актове всъщност са съществени за разрешаването на текущия правен спор.

 

III. За правото :

12. Съобразно, установените в чл. 19 от устройствения Закон за Националната агенция за приходите правила,  агенцията  отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им. Обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия може да се искат след тяхната отмяна. Когато вредите са причинени от нищожен акт на органите или служителите на агенцията или от тяхно незаконно действие или бездействие, нищожността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Отговорността на агенцията обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ.

Според чл. 1 от последно поменатия закон, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административно процесуалния кодекс.

Съответно, според чл. 204, ал. 1 от АПК пък, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред, а според чл. 205 от кодекса, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

В чл.2, ал. 2 от ЗНАП, е установен статуса на Националната агенция за приходите която е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София, като се състои от централно управление и териториални дирекции. На управленията и дирекциите, не е придаден статус на юридически лица, сиреч надлежен ответник по настоящия иск е агенцията.

13. Фактическия състав на иска за обезвреда с основание чл. 19 от ЗНАП, обема съвкупното проявление не следните елементи: отменен като незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или служител на агенцията; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на дейността на орган или служител на агенцията ; да е причинена имуществена или неимуществена вреда ; да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда.

Разбира се, единствено комулативната даденост на всички тези елементи от състава има за последица извод за основателност на исковата претенция.

14. В случая няма съмнение и спор, че с Искане по чл. 129 от ДОПК, вх. № 25799 от 18.09.2014г. Т. е заявил желанието си да му бъде възстановена сумата от 97,35лв., представляваща надвнесен данък върху дохода на физическото лице за отчетната 2012г., заедно със законната лихва върху нея.

Неспорно е че в отговор на това искане са постановени АПВ № П-16001314025468-004-01 от 10.102014г., на ТД на НАП, Пловдив и № П – 16001317032319-004-001 от 10.03.2017г., на ТД на НАП, Пловдив, като и двата административни акта са били отменени като незаконосъобразно.

Последвало е постановяването на Акт за прихващане или възстановяване № П-16001317220677-004-001 от 19.12.2017г. на ТД на НАП, Пловдив, с който след повече от три години от заявяване на искането е постановено възстановяване на сумата от 96.07лв. недължимо платен пряк данък за отчетната 2012г. и лихви за просрочие в общ размер на 30.93лв.

15. Според чл. 128, ал. 1, изр. първо от ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите.

Съответно, според чл. 129, ал. 4, изр. първо от ДОПК, остатъкът след извършване на прихващането се връща на лицето по посочена от него банкова сметка, ***. 129, ал. 6 от ДОПК, недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите..

Това точно свое, нормативно установено субективно право е пожелал да упражни Т., заявявайки Искане по чл. 129 от ДОПК, вх. № 25799 от 18.09.2014г.

16. Според чл. 129, ал. 3 от ДОПК, актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия.

Това е и легитимното очакване на всеки, добросъвестно действащ правен субект. В рамките на указания в закона срок, да бъде признато от административния орган и осъществено гарантираното от държавата, конкретно субективно право.

Това повеляват установените в същия ДОПК принципи за „законност“, според който органите по приходите и публичните изпълнители действат в рамките на правомощията си, установени от закона, и прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица(чл. 2, ал. 1 от ДОПК) и „обективност“, според който органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс(чл. 3, ал. 1 от ДОПК).

17 . По делото не се твърди и не се установява в срок до 18.10.2014г. да е възлагана ревизия.

Както се посочи в предходния раздел на решението, единствените действия които е предприела администрацията повод искането с което е била сезирана е да се запознае с преписката по издаване на Ревизионен акт № 131304989 от 2013г. и с данни от регистъра на Административен съд Пловдив за свършени дело по повод адм. дело № 1018 по описа на същия съд за 2014г.

Каквито и да е други действия, проверки, събиране и преценка на доказателства с оглед установяване на евентуални, недължимо внесени от Т. суми в бюджета не са били предприети.

Закономерна последица от този начин на изпълнение, всъщност на неизпълнение на служебните задължения е отмяната на АПВ № П-16001314025468-004-01 от 10.102014г., на ТД на НАП, Пловдив от Върховния административен съд с Решение № 1210 от 31.01.2017г., постановено по адм. дело №13142 по описа на съда за 2015г.

18. Логични е съответни на останалите данни по делото при това положение са показанията на свидетеля Пецанов за това, че „....Ядосваше се за тези 100 лева, където похарчил 5-6 пъти повече по дела и не му връщат тези пари. В Пловдив все ходихме в административния съд и той се палеше. По-скоро беше въпрос на принципа, няколко години го разтакават и той го изживява това нещо.... Много се възмущаваше от данъчните, загуби вяра в институциите...“.

Впълнота еднозначни в този контекст са и показанията на свидетеля Есигман, според която „....има отражение и на неговото нервно състояние. Беше по-раздразнителен при отговаряне на мои въпроси. Влияеше му на настроението.... Споделих, че дълго време съм контактувала с него, бил е уравновесен, спокоен, след което забелязвам тази промяна в неговото отношение, разговори“.

19. Съвкупната преценка на описаните до тук данни, налагат несъмнения извод, че именно АПВ № П-16001314025468-004-01 от 10.102014г., на ТД на НАП, Пловдив, с който след формално осъществяване на служебните задължения от страна на администрацията е отказано да бъде зачетено, заявеното от ищеца право е бил незаконния административен акт, постановяването на  който е имало за последица преживяването на негативни психически състояния от неговия адресат, изразяващи се в безсъние, главоболие, възмущение, повишена раздразнителност.

Двамата свидетели, сочат данни за наличие на сочената от ищеца енервация, т.е отслабване на нервите; изтощаване, отпадналост, проявен израз на която е констатираното от тях нежелание за работа, нежелание и невъзможност за водене на нормална словесна комуникация.

Очевидно е, че в обсъждания случай, локусът на контрола при Т. е бил насочен именно към съответния орган на приходна администрация, постановил АПВ № П-16001314025468-004-01 от 10.102014г., на ТД на НАП, Пловдив.

20. Емоционалните реакции изразяват психичното състояние на отделния индивид, повлияно от проявлението или непроявлението на различни факти и обстоятелствата. Емоциите и чувствата отразяват състоянието на личността в процеса на задоволяване или незадоволяване на нейните потребности. Свръхсилните емоции дезорганизират поведението на личността. Положителните емоции повишават нервно психическата дейност на човека, и имат като проявление бърза реакция на сигнали, съсредоточено внимание, острота на зрението и слуха, точно възприятие, наблюдателност.

Обратно, емоциите с отрицателна валентност понижават функционалното равнище на нервно-психическата дейност.

Фактически и правно необоснования АПВ № П-16001314025468-004-01 от 10.102014г., на ТД на НАП, Пловдив и данните описани от разпитаните по делото свидетели, налагат еднозначния и несъмнен извод, че това точно незаконосъобразно властническо волеизявление е предизвикало понижаване на функционалното равнище на нервно-психическата дейност при  Т., което негативно психическо състояние е външно проявено в сприхавост, нисък праг на толерантност, прояви на гняв, униние.

21. Все в тази насока, ще следва да се добави, че макар и постановен извън процесния период от време,  последния във времето № П-16001317220677-004-001 от 19.12.2017г. на ТД на НАП, Пловдив с който е постановено възстановяване на сумата от 96.07лв. недължимо платен пряк данък за отчетната 2012г. и лихви за просрочие в общ размер на 30.93лв., създава основателна индиция, че очакванията на ищеца подавайки Искане вх. № 25799 от 18.09.2014г., да получи адекватна охрана на правата си от страна на данъчна администрация, са били както фактически, така и правно обосновани.

Вместо това каза се, той е получил един неблагоприятен за него и противен на закона резултат, обективиран в АПВ № П-16001314025468-004-01 от 10.102014г., на ТД на НАП, Пловдив, което е предизвикало и описаните до тук негативни психически състояния.

Това ще рече, че заявената от Т. искова претенция е доказана по основание.

22. Що се отнася до нейният размер, трябва да се отбележи, че между размера на незаконосъобразно невъзстановената сума(96.07лв.) и размера на обезщетението за неимуществени вреди, няма нито фактическа, нито нормативно установена релация.

Конкретният размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, се определя при условията на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ЗР на ЗОДОВ.

Така, според чл. 52 ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Справедливостта е безпристрастност и обективност. В този смисъл, идеята за правото като еманация на справедливостта, намира проявна форма в цитирания вече принцип за „обективност“, възведен в чл. 3, ал. 1 от ДОПК, според който органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс.

Това ще рече, че размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да бъде справедливо и да няма за резултат неправомерно обогатяване.

Безпристрастността и обективността при оценката на установените по делото факти, налага от една страна да се отбележи, че на фактически и правно обоснованите (признати от данъчна администрация с АПВ, постановен повече от три години след заявяване на искането) очаквания на Т. да му бъде възстановена надвнесена в бюджета парична сума, администрацията е отговорила с постановяването на незаконосъобразен акт, в резултат на което ищеца е претърпял прежде описаните неимуществени вреди.

Според данните от свидетелските показания, негативните психически състояния, като проявна форма на неимуществените вреди макар и да са продължили в сравнително продължителен период от време не са се отличавали с някакъв твърде голям и необичаен интензитет.

При това съотношение, справедливостта налага да се приеме исковата претенция за обезвреда в размер на 900,00лв. е разумна и обоснована. Основателна се явява и акцесорната претенция за обезщетение за забавено плащане на главницата.

 

IV. За разноските :

23. С оглед констатираната основателност на исковата претенция на жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството, които се констатираха в размер на 11,00лв.

 

Ето защо, Съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, гр. София бул. "Княз Ал. Дондуков" № 52, да заплати на В.С.Т., ЕГН **********,***, сумата от 900,00лв./деветстотин лв./, представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 10.10.2014г. 08.02.2017г., изразяващи се в негативни психически изживявания, сприхавост, нисък праг на толерантност, прояви на гняв, униние, причинени от издаването на Акт за прихващане или възстановяване № П-16001314025468-004-01 от 10.10.2014 г. на орган по приходите при Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите, отменен с Решение № 1210 от 31.01.2017 г., постановено по адм. д. № 13142 по описа на Върховния административен съд за 2015 г., както законната лихва върху сумата от 900,00лв.,  считано от 31.01.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.

 

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, гр. София бул. "Княз Ал. Дондуков" № 52, да заплати на В.С.Т., ЕГН **********,***, сумата от 11,00лв. /единадесет лв./, представляваща извършени от последния разноски за производството.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването.

 

 

 

Административен съдия : /П/