Р е ш е н и е

 

№ 415/29.6.2018г.

 

гр. Пазарджик

 

в името на народа

 

Административен съд Пазарджик, VІ състав, в открито заседание на тридесет и първи май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА

При  секретаря Тодорка Стойнова и с участието на прокурор Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 115, по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 284 от ЗИНС и чл.1 от ЗОДОВ. Образувано  по искова молба и нейно допълнение, подадена от Д.Г.А., ЕГН **********,***, против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.София да му заплати обезщетение в размер на 1 400 лева за претърпени неимуществени вреди от 18.10.2017г. до 01.11.2017г. от незаконосъобразна Заповед № Д-444/17.10.2017г. на началник на затвора гр. Пазарджик, която е отменена със съдебно решение № 9/10.01.2018г. по адм. д. № 819/2017г. на Административен съд Пазарджик, ведно със законната лихва от 17.10.2017г. до крайното изплащане, и обезщетение в размер на 1 000 лева за претърпени неимуществени вреди от 18.10.2017г. до 01.11.2017г. от поставяне в неблагоприятна среда при изтърпяване на наказанието от незаконосъобразна Заповед № Д-444/17.10.2017г. на началник на Затвора гр. Пазарджик, ведно със законната лихва от 17.10.2017г. до крайното изплащане.

Ищецът сочи, че с отменената заповед му е причинена безпричинна, ненужна и несправедлива изолация, която е предизвикала у него чувство на страх от налагане на наказание без причина, безпомощност от невъзможността да се противопостави на несправедливостта и чувство на малоценност, лоши мисли, паник атаки, накърнено човешко достойнство и безсъние. Ищецът сочи, че при изтърпяване на наказанието по заповедта е бил поставен в неблагоприятна среда, като описва килия № 105, където нямало санитарен възел, за физиологичните нужди ползва кофа, като до нея трябвало да се храни и моли (посочва, че е мюсюлманин). Нямало там тачеща вода за пиене, хигиена и за обредно миене преди всяка молитва.  Килията била студена, пълна с хлебарки, дървеници, гризачи; Имало влага, мухъл, лоша миризма, с изпочупени вишки(легла). Посочва, че е с накърнено човешко достойнство и самочувствие от нарушение на човешките права по чл. 3 от ЗИНЗС.

Ответникът – Главна дирекция„Изпълнение на наказанията“ оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан, като излага съображенията си в писмен отговор, изготвен от процесуалния представител юрисконсулт Ч., който се поддържа и в съдебно заседание. Счита, че не са налице всички елементи по чл. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата.

Прокурорът при Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение за основателност на иска, тъй като е налице отменена заповед, по която ищецът е изтърпял наказанието в наказателна килия, където условията са различни от другите килии, поради което следва да му се заплати обезщетение за разликата между условията от двете килии.

Административен съд Пазарджик, VI състав, след като взе предвид наведените в исковата молба доводи, изразеното становище на ответника и на прокурора и се запозна с приетите по делото гласни и писмени доказателства, намира следното:

Съгласно справка с рег. № 1139/23.03.2018 г. на Началника на Затвора гр. Пазарджик, ищецът Д.Г.А. е наказан със Заповед № Д-444/17.10.2018г. „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“, затова че на 10.10.2017г. е нарушил установения ред. Наложеното дисциплинарно наказание е изтърпял в периода 16.30ч на 18.10.20187г. до 16.30 ч. на 01.11.2017г. в наказателна килия № 104. Според справката килията е с квадратура от 6,7 кв.м., оборудвана с две легла, две маси, застопорени за стената и един радиатор за отопление с локално парно.

По делото в изпълнение на съдебно разпореждане е представена справка с  рег. № 1444, получена в съда с вх. № 1983/05.04.2018г., където е посочено, че наказателните килии нямат собствен санитарен възел. В зоната за повишена сигурност има общ санитарен възел с отделни прегради, с постоянно осигурена топла и студена течаща вода. Ползването на санитарния възел е организирано с утвърдения вътрешен ред в затвора, като в наказателните  килии има сигнални бутони и при сигнализиране от лишените от свобода биха могли да ползват санитарния възел.

По делото са представени и приложени копия на седмични менюта за храна на лишените от свобода, обхващащи процесния период. Същите са съгласувани с лекар, главен готвач, като са утвърдени и от началника на Затвора гр. Пазарджик и видно от приложенията същите са определени по грамаж и калоричност.

Разпитаният свидетел З.Н.К. дава показания, че е лежал в повече от 15 карцера, включително и с ищеца, като не може да посочи периоди. Описва, че в карцера се използва кофа за физиологични нужди, като казва, че не винаги се извеждат до тоалетна при сигнализиране, защото карцерите са в отделението с „доживотните“. Описва леглата с разкъсани дюшеци и остри ръбове.

От страна на директора на Медицински център в Затвора гр. Пазарджик е изготвена справка, като към нея е приложена медицинска бланка, в която са отразени ежедневните посечения на медицинско лице на изолирания в наказателна килия А., като е отразено, че за оплаквания на стомашночревния тракт е получил съответното лечение.

След преценка на събраните по делото доказателства и съобразявайки доводите на страните, съдът приема от правна страна следното:

Исковата молба е допустима. Ищецът е аргументирал твърдението си, че претенцията му за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди се основава на незаконосъобразен акт – отменена заповед № № Д-444/17.10.2018г. на началника на Затвора гр. Пазарджик и незаконосъобразни действия, бездействия и актове на длъжностни лица в Затвора в гр. Пазарджик, което с оглед разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК се установява при разглеждане на спора по същество от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Исковете са предявени срещу надлежен ответник – Главна дирекция „Изпълнение на накзаанията“. За основателността на исковете е необходимо да се установи налице ли са незаконосъобразни актове, както и незаконосъобразни действия и бездействия на органите на администрацията, от които да са последвали вреди за ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на затворническата администрация при или по повод на изпълнение на административна дейност, установени по съответния ред; вреда от такова действие или бездействие; причинна връзка между действието или бездействието и настъпилият вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на ответника по посочения ред.

По отношение на първия иск в проведеното исково производство се установи, че заповед № Д-444/17.10.2018г. на началника на Затвора гр. Пазарджик е отменена с влязло в сила съдебно решение № 9/10.01.2018г. по адм. д. № 819/2017г. на Административен съд Пазарджик. Тоест налице е първата от кумулативно изискуемите предпоставки отменен незаконосъобразен административен акт. Същевременно обаче не се доказаха настъпили неимуществени вреди, така както са заявени в исковата молба. Въпреки указанията на съда във връзка с разпределението на доказателствената тежест и на основание чл. 171, ал. 4 от АПК, пред съда не се доказа настъпване на неимуществени вреди в резултат на отменената заповед. Съдът не установи за доказано, че ищецът е изпитвал чувство на страх от налагане на наказание без причина, безпомощност от невъзможността да се противопостави на несправедливостта и чувство на малоценност, лоши мисли, паник атаки, накърнено човешко достойнство и безсъние. Заявените неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт не се предполагат, те следва да се докажат от страна на ищеца. Още повече, че е необходимо да се докаже, че същите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната заповед. С оглед на изложеното съдът счита, че искът за присъждане на неимуществени вреди в размер на 1400 лева в резултат на отменена като незаконосъобразна заповед № № Д-444/17.10.2018г. на началника на Затвора гр. Пазарджик е недоказан. Неоснователно е и искането за присъждане на законна лихва към сумата от претендираното обезщетение в размер на 1400 лева.

Другият иск, с който е сезиран съда, е за присъждане на обезщетение в размер на 1000 лева за претърпени неимуществени вреди от 18.10.2017г. до 01.11.2017г. от поставяне в неблагоприятна среда при изтърпяване на наказанието от незаконосъобразна Заповед № Д-444/17.10.2017г. на началник на Затвора гр. Пазарджик, ведно със законната лихва от 17.10.2017г. до крайното изплащане. От събраните по делото доказателства не бяха установени незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на затвора, които да имат за последица унижаването на човешкото достойнство и самочувствие от нарушение на човешките права по чл. 3 от ЗИНЗС на ищеца. Претърпени неимуществени вреди от отменената  заповед също не бях доказани. Не се доказаха твърденията за причинени страдания на психична основа и засягането на човешкото достойнство. В показанията на свидетеля по делото не се съдържа никакви доказателства за промяна в психиката на ищеца, за промяна в поведението на същия след освобождаването му от изолатора. Ищецът не е споделял емоционални изживявания, които да са станали известни на някого. Гласните доказателства са досежно обстановката в килиите, в които свидетелят е изтърпявал наказания, които са общи и неконкретни.

Видно от събраните писмени доказателства за помещението, където л.св. А. е изтърпял наказание „изолиране в наказателна килия за процесните 14 дни, не може да се обоснове директен извод за нечовешко или унизително отнасяне, съгласно чл. 3 от ЗИНЗС, съответно чл. 3 от ЕКЗПОС. Ищецът, както и всички останали лица - лишени от свобода, са били подчинени на установения режим на посещение на санитарните помещения и помещенията за поддържане на хигиената, за процесните дни. Действително, липсата на санитарен възел и течаща вода в килията би могло да донесе известен дискомфорт и неудобства за лишените от свобода, но същите не са такива, че да бъдат квалифицирани като причиняващи страдание и унижаващи достойнството, още повече, че срокът е съвсем кратък. Територията на килията е от около 6, 7 кв. м., като той е бил сам в наказателната килия. Налице са данни, че в менюто на лишените от свобода е налице разнообразие на храната, балансираност на продуктите, присъствие на протеини /животински и растителни/, предостатъчно количество на всяко хранене съгласно указания в таблиците грамаж. Приложените примерни менюта са аргумент в тази насока. Съдът счита за недоказани твърденията на ищеца за липса на медицинско обслужване по време на изтърпяване на наказанието „изолиране в наказателна  килия“. Ответникът с представени по делото писмени доказателства, обори тези твърдения на А.. Краткият престой от 14 дни не може да обоснове нечовешки и унизителни условия. Не се доказва по делото, че на ищецът е било отказано посещение до тези помещения извън утвърдения график по негово искане в посочения исков период.

Следователно не е налице незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, изразяващо се в поставяне на лишения от свобода ищец в тежки, непоносими, нечовешки и унизителни условия, като последствие от изтърпяване на вътрешното наказание, наложено с отменената заповед.

По отношение на причинната връзка по втория иск, съдът счита, че доколкото в настоящото производство по реда на чл. 203, ал. 4 от АПК не бе установено незаконосъобразно действие или бездействие на ответника във връзка с изтърпяване на наказание „изолиране в наказателна килия“, причинна връзка е безпредметно да бъде обсъждана и следва да се приеме, че също не е налице.

При определяне на фактическия състав на отговорността, при липса на който и да е от елементите му не може да се реализира отговорността на Главна дирекция„Изпълнение на наказанията“. В настоящото производство Д.А. не успя с отредената му от закона доказателствена тежест, която е указана и от съда, да докаже по безспорен начин кумулативното наличие на елементите на фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ.

Мотивиран от всичко изложено дотук, съдът намира, че исковете следва да бъдат оставени без уважение, като неоснователни и недоказани, без да се обсъжда размерът на претендираните вреди.

С оглед този изход на спора, на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ  Д.Г.А. следва да бъде осъден да заплати на ответника - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията", разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

По изложените съображения исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.четвърто от АПК, Административен съд Пазарджик, VІ състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска на Д.Г.А. срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ за заплащане на обезщетение в размер на 1 400 лева за претърпени неимуществени вреди от 18.10.2017г. до 01.11.2017г. от незаконосъобразна Заповед № Д-444/17.10.2017г. на началник на ***, която е отменена със съдебно решение № 9/10.01.2018г. по адм. д. № 819/2017г. на Административен съд Пазарджик, ведно със законната лихва от 17.10.2017г. до крайното изплащане,

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска на Д.Г.А. срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ за заплащане на обезщетение в размер на 1 000 лева за претърпени неимуществени вреди от 18.10.2017г. до 01.11.2017г. от поставяне в неблагоприятна среда при изтърпяване на наказанието от незаконосъобразна Заповед № Д-444/17.10.2017г. на началник на Затвора гр. Пазарджик, ведно със законната лихва от 17.10.2017г. до крайното изплащане.

ОСЪЖДА Д.Г.А., с адрес Затвора гр. Пазарджик да заплати на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията" гр. София, сумата от 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Република България.

 

 

 

                                                        СЪДИЯ:/п/