РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

          346/6.6.2018г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК,  II състав в открито съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и осемнадесетата година в състав:

 

СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ

                                                                                                  

при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа докладваното от съдията докладчик Петров адм. дело  №96 по описа на съда за 2018год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Десета от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

2. Образувано е по Жалба на И.Д.С., ЕГН ********** ***,  срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0340-000004 от 07.01.2018г. на Началник Районно управление Септември към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, с която спрямо С. е наложена принудителна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като е отнето Свидетелство за управление на МПС № 255657009.

3. Жалбоподателят, счита оспорения акт за фактически необоснован, тоест постановен в нарушения на материалния.

Възразява, че не е извършил административното нарушение за което е съставен констативен акт и е постановено да бъде приложена процесната принудителна мярка.

В пледоарията по същество на спора се поддържа, че проверката за употреба на алкохол с техническо средство, не е било възможно да бъде осъществена, поради заболяването на жалбоподателя (левокамерна сърдечна недостатъчност), а резултата от осъществената химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта е бил изцяло отрицателен.

Иска се оспорената заповед да бъде изцяло отменена, като се присъдят сторените разноски по производството.

4. Началник Районно управление Септември към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, в депозирано по делото писмено становище поддържа, че жалбата е неоснователна и необоснована.

Сочи се, че извършеното от С. деяние е несъмнено констатирано, като е съставен редовен Акт за установяване на административно нарушение, връчен надлежно на неговия адресат.

Иска се оспорената заповед да бъде потвърдена.

 

ІІ. За допустимостта:

5. Жалбата е подадена в рамките на установения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес от оспорването, поради което се явява ДОПУСТИМА.

 

III. За фактите:

6. Приобщен по делото е Акт за установяване на административно нарушение, серия Д, № 493553, съставен от Н.К.П., на длъжност младши автоконтрольор в РУ Септември на ОДМВР, Пазарджик.

Според въпросния удостоверителен документ, при извършена проверка на 07.01.2018 г., около 14:00часа, в Община Септември на път  Първи клас № 1/8 в посока гр. Пазарджик в района на кръстовище с път  III-8402В е установено, че И.Д.С., управлява лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег. №ЕН4073ВН, собственост на трето лице,  след употреба на алкохол. Отказва да направи коректна проба с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510 с № 0098.

Издаден е талон за медицинско изследване № 0007826, връчен на С. на 07.01.2018г. в 16:10часа.

Деянието е квалифицирано, като нарушение по чл. 174, ал. 3, във връзка с чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

7. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0340-000004 от 07.01.2018г. на Началник Районно управление Септември към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, е издадена въз основа на същите факти и обстоятелства посочени в АУАН, като те са дословно възпроизведени в обстоятелствената част на процесният административен акт.

Прието от административния орган е, че с това деяние, С. е извършил нарушение изразяващо се в управляване на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, тоест нарушил е правилото на чл. 174, ал. 3, предложение първо      от ЗДвП.

8. В хода на съдебното производство се приобщиха материалите по преписка № 7855рс-12 от 09.01.2018г. на Дирекция „ВС“ на МВР.

Според приложените по нея обяснения, дадени от съставителя на АУАН Н.К.П., при извършване на описаната проверка „..... Тъй като бяхме извън населеното място, срока който бе даден на С. да даде кръв за изследване  е 120 минути от момента на връчване на талона. Малко преди да изтече нова време, дежурния ОДЧ ни изпрати в ЦСМП – гр. Септември, от където подали сигнал, че друго лице се е представило за И.С. и е искало да даде кръв за проба вместо него. Двамата с колегата Попов посетихме ЦСМП, където установихме С...... Пред нас С. даде кръв за химическо изследване  и се разделихме.“

Напълно идентични по отношение на описаните обстоятелства са обясненията, депозирани от Е.А.П., посочен в акта за установяване на административно нарушение като свидетел.

Приложен по делото е Протокол за химическа експертиза  за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина № 27 от 10.01.2018г. на УМБАЛ „Пловдив“ АД, Специализирана химическа лаборатория, в който е отразено че в пробата, дадена от С. не се установява наличието на алкохол.

Данните от протокола са удостоверени и в писмо изх. № 34000-277 от 16.01.2018г. на Завеждащ Специализираната химическа лаборатория(л.96), в което изрично е посочено, че пробата е изследвана двукратно по газхроматографския метод и резултатът е бил отрицателен.

Приложен е и Протокол за химическа експертиза  за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина № 27А от 05.02.2018г. на УМБАЛ „Пловдив“ АД, Специализирана химическа лаборатория, за извършен повторен  анализ в който отново е отразено че в пробата кръв, дадена от С. не се установява наличието на алкохол.

В хода на производството, от страна на жалбоподателя се представи Епикриза от МБАЛ „Ихтиман“ ЕООД, гр. Ихтиман относно И.Д.С., постъпил в лечебното заведение на 24.07.2017г.(датите на постъпване и изписване в документа, явно погрешка са вписано обратно), като данните от анамнезата са внезапно появило се главоболие, опресия в прекордиума, световъртеж, замайване, сърцебиене, задух.

С. е бил изписан на   01.08.2017г., с окончателна диагноза Остра левостранна сърдечна недостатъчност – Кардиална астма.

 

IV. За правото:

9. Според приложимата към момента на издаване на процесната заповед, редакция на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП (ДВ, бр. 77 от 26.09.2017 г.), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно

средство на водач,  който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества

или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

10. В случая, на първо място трябва да се отбележи, че описаните в представената по делото Епикриза, издадена от МБАЛ „Ихтиман“ ЕООД, гр. Ихтиман на 04.08.2017г., впълнота задоволително, обясняват невъзможността, по отношение на С. да бъде извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510 с № 0098.

Каза се също така, че при проведените първоначална двукратна и последваща повторна химическа експертиза на кръвната проба дадена от С. в указания от контролния орган срок, не е установено наличието на алкохол.

Това ще рече, че не е проявена нито една от хипотезите, възведени в прежде цитираната правна норма.

Постановената при това положение заповед за прилагане на принудителна административна мярка е фактически и правно необоснована.

Та ще следва да бъде отменена.

 

V. За разноските :

11. С оглед констатираната незаконосъобразност на административния акт, на жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството, които съобразно представения списък се констатираха в размер на 240.00лв.

Ето защо, Съдът

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0340-000004 от 07.01.2018г. на Началник Районно управление Септември към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, с която спрямо И.Д.С., ЕГН ********** *** е наложена принудителна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като е отнето Свидетелство за управление на МПС № 255657009.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, гр. Пазарджик, Районно управление Велинград да заплати на И.Д.С., ЕГН ********** ***, сумата от 240,00лв. (двеста и четиридесет лв.), представляваща извършени от последния разноски по производството.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният  административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

                       

 

Административен съдия :/П/