Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 371/14.6.2018г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети май, две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

 

 

 

при секретар

Янка Вукева

и с участието

на прокурора

 

изслуша докладваното

от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

по адм. дело № 64 по описа на съда за 2018 г.

                                                  

Производството е по реда на чл. 68, ал. 1 от Закон за защита от дискриминация и е образувано по жалба на К.Щ.Х. с ЕГН ********** ***, подадена от процесуалния му представител адв. И.Л. ***, офис 5 против Решение № 375/10.11.2017 г. на Комисията за защита от дискриминация.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, моли се да бъде отменено. Представя доказателства в подкрепа на твърденията си.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Л. ***, който по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени оспореното решение като незаконосъобразно.

Ответникът по жалбата – Комисията за защита от дискриминация, редовно призован, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Заинтересованата страна – К.С.В., редовно призован, се явява лично. Счита решението на комисията за правилно и законосъобразно, поради което моли съда да го потвърди.

Административен съд Пазарджик, III състав, като взе предвид доводите на оспорващия, изразените становища на страните и фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, приема за установено от фактическа страна следното:

Началото на административното производство е поставено с подаден от К.С.В. сигнал с вх. № 44-00-2617/20.05.2016 г. и допълнения с вх. № 44-00-2640/25.05.2016 г. и вх. № 44-00-2940/10.06.2016 г. срещу К. *** във връзка с кандидатстването му за длъжността „Дежурен по Общински съвет за сигурност“ в Община Ракитово. Възразява срещу въведеното изискване за въпросната длъжност, а именно притежаване на свидетелство за управление на МПС, като твърди, че наличието на такава правоспособност не е необходима за работа по тази длъжност. Счита, че е дискриминиран, не защото не е бил назначен, а защото му се пречело да се състезава за длъжността с неправилно въведено изискване, каквото според него е изискването за наличие на СУМПС и което гарантирало на други участници „да се доберат до въпросната длъжност“.

Установи се, от представения по делото протокол на л. 5, че на 21.04.2016 г. в Община Ракитово се е провела процедура по подбор на персонала за длъжността „Дежурен по Общински съвет за сигурност“, на която са постъпили документи от десет кандидата. При така направения преглед на съответствието между представените документи и поставените изисквания за заемане на длъжността, комисията е отстранила седем от кандидатите, вкл. и К.В., затова че не доказват компютърна грамотност, не представят документи за управление на МПС, свидетелство за съдимост и т.н.

От представената по делото заявка – спецификация на свободно работно място, с изх. № 24-00-315/01.04.2016 г. (л. 29), се установява, че работодателят е въвел в Раздел ІІ, т. 2 допълнителни изисквания за длъжността „Дежурен по Общински съвет за сигурност“,  а именно: работа с компютър, продукти и програми: MS WORD, EXCEL, Internet, правоспособност за управление на МПС – категория В, физически и психически здрав. Изискването за правоспособност за управление на МПС е заложено и в длъжностната характеристика на посочената длъжност, като в Х на същата е посочена „допълнителна квалификация/обучение – умение за работа с компютър, комуникационни и радиотехнически средства, правоспособност за управление на МПС“.

Разглеждайки подадената от К.В. жалба, КЗД е постановила оспореното Решение № 375/10.11.2017 г., с което е установила, че ответната страна – Кметът на Община Ракитово, К.Х., е осъществил дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр., във връзка с чл. 4, ал. 1 от същия закон, по отношение на К.С.В.. Наложена е, на основание чл. 80, ал. 1 от ЗЗДискр., на ответната страна – Кмета на Община Ракитово, К.Х., глоба в размер на 250 (двеста и петдесет) лева. Решението е редовно съобщено на К.Х. на 15.11.2017 г., като в законоустановения срок същият е упражнил и правото си на жалба пред Административен съд – Пазарджик.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Законодателят е регламентирал изрично антидискриминационни правила за защита на работниците и служителите при упражняване правото им на труд в разпоредбите на гл. втора, раздел I от ЗЗДискр. Съгласно чл. 26 от ЗЗДискр. "лицата имат право на равни условия на достъп до професия или дейност, възможност за упражняването им и на развитието им в тях без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1".

По отношение на работодателя е поставена забрана същият при обявяване на свободно работно място да поставя изисквания, свързани с признаците по чл. 4, ал. 1, както и да отказва да наеме на работа или да наема при по-неблагоприятни условия лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, освен в случаите по чл. 7 от с.з. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5 от ЗЗДискр., не представлява дискриминация определянето на изисквания за минимална възраст, професионален опит или стаж при наемане на работа или при предоставяне на определени преимущества, свързани с работата, при условие, че това е обективно оправдано за постигане на законна цел и средствата за постигането й не надвишават необходимото. Право на работодателя е да направи подбор за това кои лица да наеме, като водещ критерий е добросъвестното изпълнение на служебните задължения и спазването на трудовата дисциплина. Видно от допуснатото от ЗЗДискр. изключение, за да намери приложение хипотезата на чл. 7, ал. 1, т. 5, следва изискването за професионален опит да е насочено към реализиране на законна цел, въвеждането му да е оправдано и да не превишава необходимото за постигане на целта. В случая изброените с цитираната правна норма условия са изпълнени, поради което съдът намира, че не е налице неравно третиране по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр.

Следва да се отбележи, че прилаганите от Община Ракитово критерии са оправдани, с оглед естеството на публичната институция и нейните специфични функции, което предопределя начина на извършване на подбора и е в пряка връзка с характера на дейността на общината. Въведените изисквания не противоречат на формулираните в чл. 2 от ЗЗДискр. цели и не надхвърлят необходимото за постигането им, т. к. по същността си са насочени към гарантиране на законна цел - да бъдат избрани онези кандидати, които имат по-висока квалификация; осигуряване на еднакви и обективни правила за всички; недопускане на субективно отношение; съблюдаване на антидискриминационното законодателство, по-конкретно - чл. 21 от ЗЗДискр.

Освен това установената от общината практика за подбор почива на обективни критерии, прилагани еднакво спрямо всички участници в подбора. Няма данни за различно третиране на заинтересуваната в настоящото производство страна в сравнение с останалите кандидати при сравними сходни обстоятелства. Липсват данни и за различно третиране на К.В. в сравнение с останалите кандидати за заемане на обявеното вакантно място. За да се констатира наличието на дискриминация, е необходимо коректно да бъде посочено лице сравнител, поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателя на базата на признаците по ал. 1 на чл. 4 от закона или "чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика". Сравнението, в този смисъл, се приема като основен и задължителен елемент от фактически състав на всеки един от двата вида дискриминация и липсата му е основание да се приеме, че не е налице по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя спрямо "друго лице при сравними сходни обстоятелства" или "чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими". В производството пред КЗД са събрани доказателства за изясняване на този въпрос. Установено е от представения по делото протокол от 21.04.2016 г. /л. 5/, че освен К.В. още четирима кандидати са отстранени от класирането, за това, че не представят документ за управление на МПС, а именно: А. И., Б. К., К. П. и К. Д..

Ето защо изводите на административния орган за наличие при подбора на по - неблагоприятно третиране на К.В. са необосновани и в противоречие с материалноправната уредба в областта на защитата от дискриминация.

По изложените съображения съдът намира оспореното решение за незаконосъобразно. Жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена. Административният акт е издаден в нарушение на материалноправните разпоредби и при липса на съответствие с преследваната от закона цел. Така констатираните пороци на акта налагат неговата отмяна на основанията по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК.

От жалбоподателя и неговия пълномощник не са направени своевременно искания за присъждане на направените по делото разноски, поради което съдът не следва да се произнася в тази част.

 По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 375/10.11.2017 г. на Комисията за защита от дискриминация.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.

                                                 

 

                                                                 СЪДИЯ:/П/