Р е ш е н И Е

 

№396/22.6.2018г.

 

гр. Пазарджик

 

в името на народа

 

Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав, в открито заседание на двадесет и втори май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ

 

при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Нанев административно дело № 50, по описа на съда за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Делото е образувано по жалба на М.И.Б. ***, подадена чрез адв. У., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 17-5313-000103/28.10.2017 г. на началник на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик.

С обжалваната заповед на М.И.Б. е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В мотивите на заповедта се сочи, че същият не носи контролния талон за свидетелството за управление, не носи свидетелство за регистрация на МПС, не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория, отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не е изпълнил предписание за изследване.

В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на оспорения акт.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна. Претендират се разноските по делото.

Ответникът по оспорването – началникът на Сектор ПП към ОД МВР Пазарджик, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. В писмен отговор по жалбата заявява становище за неоснователност на същата.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и приложената по делото административна преписка, установи следното:

На оспорващия М.И.Б. е съставен АУАН, затова че на 28.10.2017 г., около 02:35 часа, в общ. Пазарджик, на път Автомагистрала № А-1, като водач на МПС, собственост на И.М.Б., е извършил следните нарушения: водачът е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол. Водачът лъха на алкохол и говори завалено. Издаден му е ТМИ, не носи СУМПС, не носи контролен талон и не носи СРМПС, част ІІ.  По делото не са налице данни да е извършвано медицинско изследване за съдържанието на алкохол в кръвта. В мотивите на обжалваната заповед е посочено, че с това си деяние жалбоподателят е извършил следното нарушение: отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не е изпълнил предписания за изследване с доказателствен анализатор, и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Извършеното представлява нарушение по чл. 174, ал.3, предл. 1 от ЗДвП.

Въз основа на изложените мотиви на М.И.Б. е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Оспорената заповед е съобщена на жалбоподателя на 27.11.2017 г., а жалбата е подадена на 11.12.2017 г.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Съгласно разпоредбите на чл. 146 от АПК, проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща компетентността на издалия го орган, спазена ли е изисканата от закона форма, материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона. Административен съд –Пазарджик намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона форма.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. “б“ от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Оспорваният акт е издаден от началника на Сектор ПП към ОДМВР Пазарджик в това му качество и е налице необходимата компетентност, като е оправомощен за това със Заповед № 312з-74/18.01.2017 г. на директора на ОДМВР Пазарджик.

В обжалваната заповед е посочено, че същата се основава на обстоятелства, изложени в съдържанието на акта за установяване на административното нарушение, като същите са възпроизведени в заповедта и с оглед наличието на всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, следва да се приеме, че е издадена в предвидената от закона форма. Съдът не констатира при издаване на обжалваната заповед да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материално-правни норми.

Съгласно чл. 171, ал. 1, б. “б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, спрямо водач, за който се установи, че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на 1000, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или даде биологични проби за химическо изследване се прилага ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. При тази законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е установяване управление на МПС от водач, който е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство или да му бъде извършено медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.

Нарушението на водача следва да е констатирано със съставяне на АУАН от компетентни длъжностни лица, който, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Такъв акт е съставен на Б.. Същият е отказал да го подпише, както и да получи препис, като отказът на нарушителя да подпише акта и разписката е удостоверен със свидетел. С акта е било установено съставомерно по смисъла на ЗДвП нарушение. С оглед на това доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от описаната в акта, е на жалбоподателя. Видно от показанията на свид. И.Б., жалбоподателят е отказал да дава проба за наличие на алкохол в издишания въздух с техническо средство.

Процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че съставеният АУАН на практика е бил нередовен документ, тъй като се установява от показанията на разпитания свид. И.М.Б., че има пропуски в дейността на контролния орган по установяване на нарушението и на практика нарушението е установено при съществено процесуално нарушение, относно процедурата по чл. 43 от ЗАНН, който изисква при съставянето акта да бъде предявен на нарушителя за подпис и ако същият откаже да подпише и получи АУАН, това да бъде удостоверено с подписа на един свидетел. В рамките на настоящото производство не се решават въпросите за извършеното административно нарушение, неговата съставомерност, респ. административнонаказателна отговорност на жалбоподателя. Към момента на издаване на ЗППАМ по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е достатъчно установяване със съответния АУАН на нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП – отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол. Въпросите относно редовността на съставения АУАН, процедурата по неговото предявяване и съобщаване са такива, които следва да бъдат разрешени от административнонаказващия орган при издаване на НП. Съдът намира, че материалният закон е приложен в точния му смисъл, както и с неговата цел. Мярката е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като следва да се има предвид, че същата не съставлява вид административно наказание.

Съдът намира, че не е налице основание за отмяна на заповедта, както се иска в жалбата, тъй като безспорно са установени материално-правните предпоставки за издаване на процесната ПАМ. Принудителната административна мярка е административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, прилага се превантивно и с изчерпателно предвидени условия за прекратяването и. Поради това развиваните в жалбата и в съдебно заседание съображения по същество на вмененото административно нарушение, са ирелевантни за конкретния правен спор.

 Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав,

 

Р Е Ш И:

 

оХВЪРЛЯ жалбата на М.И.Б. ***, подадена чрез адв. У., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-5313-000103/28.10.2017 г. на началник на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                                        Съдия: /П/