Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 366/13.6.2018г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети май, две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                  Съдия: Христина Юрукова

при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 850 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ и е образувано по жалбата на Г.А.З. и М.К.З. *** против Заповед № 897 от 29.11.2016 г. на кмет на Община Пещера. Административен съд Пазарджик се е произнесъл с Решение № 99/27.02.2017 г. по адм. д. № 961/2016г., което решение е обжалвано пред Върховен административен съд. Образувано е адм. д. № 4201/2017 г. по описа на ВАС, по което е постановено решение № 12986/30.10.2017 г., с което се отменя Решение № 99/27.02.2017 г. по адм. д. № 961/2016г. на Административен съд Пазарджик. Дадени са задължителни указания в мотивите на съдебния акт. Делото е върнато за ново разглеждане от настоящия съдебен състав на Административния съд.

С процесната заповед е наредено на М. и Г.  З. да бъде премахнат незаконен строеж: "Външна колона, разположена на югозападната фасада да жилищна сграда", реализирана от М. и Г. З., находяща се в УПИ – VІІІ-1870, кв. 119, по плана на гр. Пещера, община Пещера с административен адрес гр. Пещера, ул. ***, изградена без необходимата документация. Жалбоподателите считат заповедта за незаконосъобразна, като издадена от некомпетентен орган, при процесуални нарушения, както и че колоната не е строеж по смисъла на закона. Иска се отмяна на административния акт.

Ответникът чрез процесуалния си представител юрк. А., при първоначалното разглеждане на делото, дава становище за неоснователност на жалбата, изцяло я оспорва и моли тя да бъде отхвърлена, обосновава законосъобразността на акта.

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирани лица, адресати на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати с оглед на вмененото задължение за премахване на строеж, който е собственост на жалбоподателите, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено на 02.12.2016 г., като жалбата е подадена на 13.12.2016г., поради което същата е допустима. Разгледана по същество, обаче, тя е неоснователна поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че въз основа на Договор за продажба на държавен недвижим имот по НДИ от 29.11.1994г. М.К.З. и Г.А.З. са собственици на недвижим имот втори етаж от двуетажна жилищна сграда, находящ се в гр. Пещера, с административен адрес ул. ***, построен върху държавна земя, парцел VІІІ – 1870, квартал 119, състоящ се от втори етаж с таванско складово помещение, ¼ от  дворното място и ¼ от подобренията в него, със застроена площ 84 кв. м. с прилежащи таванско помещение № 1 с полезна площ 14  кв.м и 1/3 ид.ч. от общите части на сградата.

Съставен е Констативен акт № 19 от 14.09.2016 г., затова, че в  УПИ VІІІ-1870 в кв. 119 по плана на гр. Пещера, с идентификатор 56277.502.1025, е изграден незаконен строеж „външна колона, разположена между западната фасада на жилищна сграда“ с идентификатор 56277.502.1025.2, изградена от М. и Г. З., с адрес ***. Строежът е с размери в план 33/15 см и височина 5,40 м, фундирана под кота терен, преминаваща плътно през приземния етаж, който е собственост на М. Д. Л., опира на югозападната тераса на първи етаж, собственост на С. К. С.и достига до югозападната тераса на втори редовен жилищен етаж, собственост на М. и Г. З.. Колоната е измазана с мрежа и циментова шпакловка, и гипсова шпакловка частично. За установено нарушение е посочено, че колоната е изградена без разрешение за строеж и без съгласие на съсобствениците, като е нарушена разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.  При проверката е присъствала М.З., като актът е съставен също в нейно присъствието.

В хода на настоящото съдебно производство с оглед указанията на Върховен административен съд беше допуснато извършване на съдебно-техническа експертиза за установяване дали строежът е допустим, съгласно разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Вещото лице е направило оглед на място и в своето заключение описва строежа. Установява се, че стоежът представлява външна колона, укрепваща югоизточния край на терасата на втория етаж на втори жилищен етаж с идентификатор 56277.502.1025.2.2 на изграден в имот с идентификатор 56277.502.1025 многофамилна жилищна сграда на три надземни етажа. Процесният строеж е нов конструктивен елемент, който укрепва терасата и подсилва нейната конструкция. Същият е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ. По данни от собствениците на втори етаж е осъществен през 2014г. Направеният извод на назначения експерт е, че процесният строеж отговаря на изискванията към строежите чл. 169, ал. 1 от УЗТ, но не отговаря на условията на § 16, ал. 1 и ал. 2 от ПР на  ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ за времето на построяване, тъй като е изпълнен през 2014г.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.

Заповедта е издадена от компетентния административен орган, тъй като съгласно чл.225а, ал.1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях. Процесният строеж е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ, пета категория. Следователно именно кметът на общината е материално компетентен да издаде заповед за премахване на процесния строеж.

Съгласно чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите за контрол по строителството. В настоящия случай тази процедура е спазена - издаденият констативен акт № 19 от 14.09.2016 г. от служители към община Пещера е послужил за основа за издаване на оспорената заповед. Следователно предвидената по закон процедура е изпълнена и не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да представлява основание за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Процесният стреж е реализиран без разрешение за строеж, строителни книжа и отстъпено право на строеж (чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ) и представлява незаконно строителство. За това говори, както Решение № 12986/30.10.2017г. по адм.д. № 4201/2017г. на Върховен административен съд, чийто указания са задължителни за настоящия съдебен състав, така и съдебно-техническата експертиза и събраните по делото писмени доказателства.

На следващо място, след като процесният строеж е незаконен, за да подлежи същият на премахване, следва да бъде преодоляно ограничението по §16, ал. 1, ПР на ЗУТ, респ. по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Според § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, за да се установи търпимост следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1) строежът да е, изградени до 7 април 1987 г.; 2) за строежа да няма строителни книжа (т.е. незаконен строеж); 3) да е бил допустими по действащите подробни градоустройствени планове и 4) да е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. Следващи две хипотези на търпимост са уредени в ал. 2 и ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ: 1) незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.; 2) незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон.

Според § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на  ЗУТ строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.

Процесният строеж не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР ЗУТ и съответно и по § 127,ал. 1 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ. Видно от експертното заключение с оглед времето на изпълнение на строежа през 2014г., той не отговаря на условието на § 16, ал. 1 от ПР ЗУТ и съответно § 127, ал. 1 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ.

От приетото без оспорване от страните по делото заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че не са налице предпоставките незаконният строеж да е търпим. Съдът намира за установено по категоричен и несъмнен начин, че строежът на жалбоподателя е извършен без изискващото се разрешение за строеж, което го определя като незаконен, и не са налице предпоставките за търпимост на същия в приложното поле на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ, с оглед изграждането на строежа през 2014г.

Съдът приема за безспорно, че жалбоподателите М. и Г. З. са собственици на недвижимия имота и на коментирания строеж, чието премахване е разпоредено с процесната заповед, доколкото няма спор, че строежът обслужва техния жилищен етаж от сградата. Същите са надлежни адресати на задължението за премахването на незаконния строеж.

Съдът счита, че процесната заповед е достатъчно мотивирана, като в нея подробно, ясно и точно са посочени всички факти от значение за настоящия спор - строежът, неговата категория и неговата незаконност, невъзможността да бъде узаконен.

С оглед на гореизложеното оспореният индивидуален административен акт, като издаден от компетентен орган, в установената форма, в съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни разпоредби и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила следва да се приеме за законосъобразен, а жалбата против него е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Пазарджик, VI състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.А.З. и М.К.З. *** против Заповед № 897 от 29.11.2016 г. на кмет на Община Пещера.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

 

СЪДИЯ:/п/